30 И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

31 И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

32 И отидоха с кораба на уединено място насаме.

33 А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

34 И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

42 И всичките ядоха и се наситиха.

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.