As 10 parábolas mais importantes de Jesus

3 И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има уши (да слуша), нека слуша.

25 И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

27 А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си."

28 Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

30 В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

31 А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

36 Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?

37 А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

5 И като я намери, я вдига на рамената си радостен.

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.

7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.

14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.

15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;

23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,

24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.

29 А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.

11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.

12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

14 Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.

15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

17 Също и този, който получи двата, спечели още два.

18 А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си.

19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.

20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.

21 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта.

23 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;

25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал.

27 Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

28 Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.

29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

30 А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

21 като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.

22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.

25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.

27 А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.

29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.

30 А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31 Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

1 Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни.

3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

4 Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

5 И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха.

6 А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!

7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.

8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете.

10 А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.

11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни!

12 А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам.

13 И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).